обезлюдяване

Речник на българския език

обезлюдя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обезлюдявъне
  • обизлюдяване
  • обизлюдявъне
  • убезлюдяване
  • убезлюдявъне
  • убизлюдяване
  • убизлюдявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-лю-дя-ва-не
членувано обез-лю-дя-ва-не-то
мн.ч. обез-лю-дя-ва-ния
членувано обез-лю-дя-ва-ни-я-та