обезлюдя

Речник на българския език

1. обезлюдя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обезлюдѝш, мин. св. обезлюдѝх, мин. прич. обезлюдѝл, св.вж. обезлюдявам.

Грешни изписвания (8)

  • обезлюдйа
  • обезлюдйъ
  • обизлюдйа
  • обизлюдйъ
  • убезлюдйа
  • убезлюдйъ
  • убизлюдйа
  • убизлюдйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дя обез-лю-дим
2 лице обез-лю-диш обез-лю-ди-те
3 лице обез-лю-ди обез-лю-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дих обез-лю-дих-ме
2 лице обез-лю-ди обез-лю-дих-те
3 лице обез-лю-ди обез-лю-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-лю-дях обез-лю-дях-ме
2 лице обез-лю-де-ше обез-лю-дях-те
3 лице обез-лю-де-ше обез-лю-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдил съм обезлюдила съм обезлюдило съм обезлюдили сме
2 лице обезлюдил си обезлюдила си обезлюдило си обезлюдили сте
3 лице обезлюдил е обезлюдила е обезлюдило е обезлюдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезлюдил бях обезлюдила бях обезлюдило бяхме обезлюдили
2 лице беше обезлюдил беше обезлюдила беше обезлюдило бяхте обезлюдили
3 лице беше обезлюдил беше обезлюдила беше обезлюдило бяха обезлюдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезлюдя ще обезлюдим
2 лице ще обезлюдиш ще обезлюдите
3 лице ще обезлюди ще обезлюдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезлюдил ще съм обезлюдила ще съм обезлюдило ще сме обезлюдили
2 лице ще си обезлюдил ще си обезлюдила ще си обезлюдило ще сте обезлюдили
3 лице ще е обезлюдил ще е обезлюдила ще е обезлюдило ще са обезлюдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезлюдя щяхме да обезлюдим
2 лице щеше да обезлюдиш щяхте да обезлюдите
3 лице щеше да обезлюди щяха да обезлюдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезлюдил щях да съм обезлюдила щях да съм обезлюдило щяхме да сме обезлюдили
2 лице щеше да си обезлюдил щеше да си обезлюдила щеше да си обезлюдило щяхте да сте обезлюдили
3 лице щеше да е обезлюдил щеше да е обезлюдила щеше да е обезлюдило щяха да са обезлюдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдял съм обезлюдяла съм обезлюдяло съм обезлюдели сме
2 лице обезлюдял си обезлюдяла си обезлюдяло си обезлюдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезлюдил съм обезлюдила съм обезлюдило съм обезлюдили сме
2 лице обезлюдил си обезлюдила си обезлюдило си обезлюдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезлюдил била съм обезлюдила било съм обезлюдило били сме обезлюдили
2 лице бил си обезлюдил била си обезлюдила било си обезлюдило били сте обезлюдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезлюдя щяла съм да обезлюдя щяло съм да обезлюдя щели сме да обезлюдим
2 лице щял си да обезлюдиш щяла си да обезлюдиш щяло си да обезлюдиш щели сте да обезлюдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезлюдил щяла съм да съм обезлюдила щяло съм да съм обезлюдило щели сме да сме обезлюдили
2 лице щял си да си обезлюдил щяла си да си обезлюдила щяло си да си обезлюдило щели сте да сте обезлюдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезлюдил бих обезлюдила бих обезлюдило бихме обезлюдили
2 лице би обезлюдил би обезлюдила би обезлюдило бихте обезлюдили
3 лице би обезлюдил би обезлюдила би обезлюдило биха обезлюдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-лю-ди обез-лю-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-ден
непълен член обез-лю-де-ния
пълен член обез-лю-де-ни-ят
женски род обез-лю-де-на
членувано обез-лю-де-на-та
среден род обез-лю-де-но
членувано обез-лю-де-но-то
множествено число обез-лю-де-ни
членувано обез-лю-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дил
непълен член обез-лю-ди-лия
пълен член обез-лю-ди-ли-ят
женски род обез-лю-ди-ла
членувано обез-лю-ди-ла-та
среден род обез-лю-ди-ло
членувано обез-лю-ди-ло-то
множествено число обез-лю-ди-ли
членувано обез-лю-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-лю-дял
женски род обез-лю-дя-ла
среден род обез-лю-дя-ло
множествено число обез-лю-де-ли

2. обезлюдя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезлюдя е производна форма на обезлюдея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезлюдя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезлюдя е производна форма на обезлюдея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).