обезкуражителен

Речник на българския език

обезкуражѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обез-ку-ра-жи-те-лен
непълен член обез-ку-ра-жи-тел-ния
пълен член обез-ку-ра-жи-тел-ни-ят
ж. р. обез-ку-ра-жи-тел-на
членувано обез-ку-ра-жи-тел-на-та
ср. р. обез-ку-ра-жи-тел-но
членувано обез-ку-ра-жи-тел-но-то
мн. ч. обез-ку-ра-жи-тел-ни
членувано обез-ку-ра-жи-тел-ни-те