обеззвучен

Речник на българския език

обеззвучен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обез-зву-чен
непълен член обез-зву-че-ния
пълен член обез-зву-че-ни-ят
ж. р. обез-зву-че-на
членувано обез-зву-че-на-та
ср. р. обез-зву-че-но
членувано обез-зву-че-но-то
мн. ч. обез-зву-че-ни
членувано обез-зву-че-ни-те