обеззаразявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-за-ра-зя-вам	обез-за-ра-зя-ва-ме
2 лице	обез-за-ра-зя-ваш	обез-за-ра-зя-ва-те
3 лице	обез-за-ра-зя-ва	обез-за-ра-зя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-за-ра-зя-вах	обез-за-ра-зя-вах-ме
2 лице	обез-за-ра-зя-ва	обез-за-ра-зя-вах-те
3 лице	обез-за-ра-зя-ва	обез-за-ра-зя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-за-ра-зя-вах	обез-за-ра-зя-вах-ме
2 лице	обез-за-ра-зя-ва-ше	обез-за-ра-зя-вах-те
3 лице	обез-за-ра-зя-ва-ше	обез-за-ра-зя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обеззаразявал съм	обеззаразявала съм	обеззаразявало съм	обеззаразявали сме
2 лице	обеззаразявал си	обеззаразявала си	обеззаразявало си	обеззаразявали сте
3 лице	обеззаразявал е	обеззаразявала е	обеззаразявало е	обеззаразявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обеззаразявал	бях обеззаразявала	бях обеззаразявало	бяхме обеззаразявали
2 лице	беше обеззаразявал	беше обеззаразявала	беше обеззаразявало	бяхте обеззаразявали
3 лице	беше обеззаразявал	беше обеззаразявала	беше обеззаразявало	бяха обеззаразявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обеззаразявам	ще обеззаразяваме
2 лице	ще обеззаразяваш	ще обеззаразявате
3 лице	ще обеззаразява	ще обеззаразяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обеззаразявал	ще съм обеззаразявала	ще съм обеззаразявало	ще сме обеззаразявали
2 лице	ще си обеззаразявал	ще си обеззаразявала	ще си обеззаразявало	ще сте обеззаразявали
3 лице	ще е обеззаразявал	ще е обеззаразявала	ще е обеззаразявало	ще са обеззаразявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обеззаразявам	щяхме да обеззаразяваме
2 лице	щеше да обеззаразяваш	щяхте да обеззаразявате
3 лице	щеше да обеззаразява	щяха да обеззаразяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обеззаразявал	щях да съм обеззаразявала	щях да съм обеззаразявало	щяхме да сме обеззаразявали
2 лице	щеше да си обеззаразявал	щеше да си обеззаразявала	щеше да си обеззаразявало	щяхте да сте обеззаразявали
3 лице	щеше да е обеззаразявал	щеше да е обеззаразявала	щеше да е обеззаразявало	щяха да са обеззаразявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обеззаразявал съм	обеззаразявала съм	обеззаразявало съм	обеззаразявали сме
2 лице	обеззаразявал си	обеззаразявала си	обеззаразявало си	обеззаразявали сте
3 лице	обез-за-ра-зя-вал обеззаразявал е	обез-за-ра-зя-ва-ла обеззаразявала е	обез-за-ра-зя-ва-ло обеззаразявало е	обез-за-ра-зя-ва-ли обеззаразявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обеззаразявал съм	обеззаразявала съм	обеззаразявало съм	обеззаразявали сме
2 лице	обеззаразявал си	обеззаразявала си	обеззаразявало си	обеззаразявали сте
3 лице	обез-за-ра-зя-вал обеззаразявал е	обез-за-ра-зя-ва-ла обеззаразявала е	обез-за-ра-зя-ва-ло обеззаразявало е	обез-за-ра-зя-ва-ли обеззаразявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обеззаразявал	била съм обеззаразявала	било съм обеззаразявало	били сме обеззаразявали
2 лице	бил си обеззаразявал	била си обеззаразявала	било си обеззаразявало	били сте обеззаразявали
3 лице	бил обеззаразявал бил е обеззаразявал	била обеззаразявала била е обеззаразявала	било обеззаразявало било е обеззаразявало	били обеззаразявали били са обеззаразявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обеззаразявам	щяла съм да обеззаразявам	щяло съм да обеззаразявам	щели сме да обеззаразяваме
2 лице	щял си да обеззаразяваш	щяла си да обеззаразяваш	щяло си да обеззаразяваш	щели сте да обеззаразявате
3 лице	щял да обеззаразява щял е да обеззаразява	щяла да обеззаразява щяла е да обеззаразява	щяло да обеззаразява щяло е да обеззаразява	щели да обеззаразяват щели са да обеззаразяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обеззаразявал	щяла съм да съм обеззаразявала	щяло съм да съм обеззаразявало	щели сме да сме обеззаразявали
2 лице	щял си да си обеззаразявал	щяла си да си обеззаразявала	щяло си да си обеззаразявало	щели сте да сте обеззаразявали
3 лице	щял да е обеззаразявал щял е да е обеззаразявал	щяла да е обеззаразявала щяла е да е обеззаразявала	щяло да е обеззаразявало щяло е да е обеззаразявало	щели да са обеззаразявали щели са да са обеззаразявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обеззаразявал	бих обеззаразявала	бих обеззаразявало	бихме обеззаразявали
2 лице	би обеззаразявал	би обеззаразявала	би обеззаразявало	бихте обеззаразявали
3 лице	би обеззаразявал	би обеззаразявала	би обеззаразявало	биха обеззаразявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-за-ра-зя-вай	обез-за-ра-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-за-ра-зя-ван
		непълен член	обез-за-ра-зя-ва-ния
		пълен член	обез-за-ра-зя-ва-ни-ят
	женски род		обез-за-ра-зя-ва-на
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-на-та
	среден род		обез-за-ра-зя-ва-но
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-но-то
множествено число			обез-за-ра-зя-ва-ни
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-за-ра-зя-вал
		непълен член	обез-за-ра-зя-ва-лия
		пълен член	обез-за-ра-зя-ва-ли-ят
	женски род		обез-за-ра-зя-ва-ла
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-ла-та
	среден род		обез-за-ра-зя-ва-ло
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-ло-то
множествено число			обез-за-ра-зя-ва-ли
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-за-ра-зя-вал
	женски род	обез-за-ра-зя-ва-ла
	среден род	обез-за-ра-зя-ва-ло
множествено число		обез-за-ра-зя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-за-ра-зя-ващ
		непълен член	обез-за-ра-зя-ва-щия
		пълен член	обез-за-ра-зя-ва-щи-ят
	женски род		обез-за-ра-зя-ва-ща
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-ща-та
	среден род		обез-за-ра-зя-ва-що
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-що-то
множествено число			обез-за-ра-зя-ва-щи
		членувано	обез-за-ра-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-за-ра-зя-вай-ки