обезвредявам

Речник на българския език

обезвредявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезвредъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-в-ре-дя-вам обез-в-ре-дя-ва-ме
2 лице обез-в-ре-дя-ваш обез-в-ре-дя-ва-те
3 лице обез-в-ре-дя-ва обез-в-ре-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-в-ре-дя-вах обез-в-ре-дя-вах-ме
2 лице обез-в-ре-дя-ва обез-в-ре-дя-вах-те
3 лице обез-в-ре-дя-ва обез-в-ре-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-в-ре-дя-вах обез-в-ре-дя-вах-ме
2 лице обез-в-ре-дя-ва-ше обез-в-ре-дя-вах-те
3 лице обез-в-ре-дя-ва-ше обез-в-ре-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвредявал съм обезвредявала съм обезвредявало съм обезвредявали сме
2 лице обезвредявал си обезвредявала си обезвредявало си обезвредявали сте
3 лице обезвредявал е обезвредявала е обезвредявало е обезвредявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезвредявал бях обезвредявала бях обезвредявало бяхме обезвредявали
2 лице беше обезвредявал беше обезвредявала беше обезвредявало бяхте обезвредявали
3 лице беше обезвредявал беше обезвредявала беше обезвредявало бяха обезвредявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезвредявам ще обезвредяваме
2 лице ще обезвредяваш ще обезвредявате
3 лице ще обезвредява ще обезвредяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезвредявал ще съм обезвредявала ще съм обезвредявало ще сме обезвредявали
2 лице ще си обезвредявал ще си обезвредявала ще си обезвредявало ще сте обезвредявали
3 лице ще е обезвредявал ще е обезвредявала ще е обезвредявало ще са обезвредявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезвредявам щяхме да обезвредяваме
2 лице щеше да обезвредяваш щяхте да обезвредявате
3 лице щеше да обезвредява щяха да обезвредяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезвредявал щях да съм обезвредявала щях да съм обезвредявало щяхме да сме обезвредявали
2 лице щеше да си обезвредявал щеше да си обезвредявала щеше да си обезвредявало щяхте да сте обезвредявали
3 лице щеше да е обезвредявал щеше да е обезвредявала щеше да е обезвредявало щяха да са обезвредявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвредявал съм обезвредявала съм обезвредявало съм обезвредявали сме
2 лице обезвредявал си обезвредявала си обезвредявало си обезвредявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезвредявал съм обезвредявала съм обезвредявало съм обезвредявали сме
2 лице обезвредявал си обезвредявала си обезвредявало си обезвредявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезвредявал била съм обезвредявала било съм обезвредявало били сме обезвредявали
2 лице бил си обезвредявал била си обезвредявала било си обезвредявало били сте обезвредявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезвредявам щяла съм да обезвредявам щяло съм да обезвредявам щели сме да обезвредяваме
2 лице щял си да обезвредяваш щяла си да обезвредяваш щяло си да обезвредяваш щели сте да обезвредявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезвредявал щяла съм да съм обезвредявала щяло съм да съм обезвредявало щели сме да сме обезвредявали
2 лице щял си да си обезвредявал щяла си да си обезвредявала щяло си да си обезвредявало щели сте да сте обезвредявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезвредявал бих обезвредявала бих обезвредявало бихме обезвредявали
2 лице би обезвредявал би обезвредявала би обезвредявало бихте обезвредявали
3 лице би обезвредявал би обезвредявала би обезвредявало биха обезвредявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-в-ре-дя-вай обез-в-ре-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-в-ре-дя-ван
непълен член обез-в-ре-дя-ва-ния
пълен член обез-в-ре-дя-ва-ни-ят
женски род обез-в-ре-дя-ва-на
членувано обез-в-ре-дя-ва-на-та
среден род обез-в-ре-дя-ва-но
членувано обез-в-ре-дя-ва-но-то
множествено число обез-в-ре-дя-ва-ни
членувано обез-в-ре-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-ре-дя-вал
непълен член обез-в-ре-дя-ва-лия
пълен член обез-в-ре-дя-ва-ли-ят
женски род обез-в-ре-дя-ва-ла
членувано обез-в-ре-дя-ва-ла-та
среден род обез-в-ре-дя-ва-ло
членувано обез-в-ре-дя-ва-ло-то
множествено число обез-в-ре-дя-ва-ли
членувано обез-в-ре-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-ре-дя-вал
женски род обез-в-ре-дя-ва-ла
среден род обез-в-ре-дя-ва-ло
множествено число обез-в-ре-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-в-ре-дя-ващ
непълен член обез-в-ре-дя-ва-щия
пълен член обез-в-ре-дя-ва-щи-ят
женски род обез-в-ре-дя-ва-ща
членувано обез-в-ре-дя-ва-ща-та
среден род обез-в-ре-дя-ва-що
членувано обез-в-ре-дя-ва-що-то
множествено число обез-в-ре-дя-ва-щи
членувано обез-в-ре-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-в-ре-дя-вай-ки