обезболя

Речник на българския език

обезболя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обезболѝш, мин. св. обезболѝх, мин. прич. обезболѝл, св. — вж. обезболявам.

Грешни изписвания (16)

  • обезболйа
  • обезболйъ
  • обезбулйа
  • обезбулйъ
  • обизболйа
  • обизболйъ
  • обизбулйа
  • обизбулйъ
  • убезболйа
  • убезболйъ
  • убезбулйа
  • убезбулйъ
  • убизболйа
  • убизболйъ
  • убизбулйа
  • убизбулйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-бо-ля обез-бо-лим
2 лице обез-бо-лиш обез-бо-ли-те
3 лице обез-бо-ли обез-бо-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-бо-лих обез-бо-лих-ме
2 лице обез-бо-ли обез-бо-лих-те
3 лице обез-бо-ли обез-бо-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-бо-лях обез-бо-лях-ме
2 лице обез-бо-ле-ше обез-бо-лях-те
3 лице обез-бо-ле-ше обез-бо-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезболил съм обезболила съм обезболило съм обезболили сме
2 лице обезболил си обезболила си обезболило си обезболили сте
3 лице обезболил е обезболила е обезболило е обезболили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезболил бях обезболила бях обезболило бяхме обезболили
2 лице беше обезболил беше обезболила беше обезболило бяхте обезболили
3 лице беше обезболил беше обезболила беше обезболило бяха обезболили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезболя ще обезболим
2 лице ще обезболиш ще обезболите
3 лице ще обезболи ще обезболят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезболил ще съм обезболила ще съм обезболило ще сме обезболили
2 лице ще си обезболил ще си обезболила ще си обезболило ще сте обезболили
3 лице ще е обезболил ще е обезболила ще е обезболило ще са обезболили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезболя щяхме да обезболим
2 лице щеше да обезболиш щяхте да обезболите
3 лице щеше да обезболи щяха да обезболят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезболил щях да съм обезболила щях да съм обезболило щяхме да сме обезболили
2 лице щеше да си обезболил щеше да си обезболила щеше да си обезболило щяхте да сте обезболили
3 лице щеше да е обезболил щеше да е обезболила щеше да е обезболило щяха да са обезболили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезболял съм обезболяла съм обезболяло съм обезболели сме
2 лице обезболял си обезболяла си обезболяло си обезболели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезболил съм обезболила съм обезболило съм обезболили сме
2 лице обезболил си обезболила си обезболило си обезболили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезболил била съм обезболила било съм обезболило били сме обезболили
2 лице бил си обезболил била си обезболила било си обезболило били сте обезболили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезболя щяла съм да обезболя щяло съм да обезболя щели сме да обезболим
2 лице щял си да обезболиш щяла си да обезболиш щяло си да обезболиш щели сте да обезболите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезболил щяла съм да съм обезболила щяло съм да съм обезболило щели сме да сме обезболили
2 лице щял си да си обезболил щяла си да си обезболила щяло си да си обезболило щели сте да сте обезболили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезболил бих обезболила бих обезболило бихме обезболили
2 лице би обезболил би обезболила би обезболило бихте обезболили
3 лице би обезболил би обезболила би обезболило биха обезболили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-бо-ли обез-бо-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-бо-лен
непълен член обез-бо-ле-ния
пълен член обез-бо-ле-ни-ят
женски род обез-бо-ле-на
членувано обез-бо-ле-на-та
среден род обез-бо-ле-но
членувано обез-бо-ле-но-то
множествено число обез-бо-ле-ни
членувано обез-бо-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-бо-лил
непълен член обез-бо-ли-лия
пълен член обез-бо-ли-ли-ят
женски род обез-бо-ли-ла
членувано обез-бо-ли-ла-та
среден род обез-бо-ли-ло
членувано обез-бо-ли-ло-то
множествено число обез-бо-ли-ли
членувано обез-бо-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-бо-лял
женски род обез-бо-ля-ла
среден род обез-бо-ля-ло
множествено число обез-бо-ле-ли