обединяващ

Речник на българския език

1. обединя̀ващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обеденяващ
  • обеденявъщ
  • обединявъщ
  • обиденяващ
  • обиденявъщ
  • обидиняващ
  • обидинявъщ
  • убеденяващ
  • убеденявъщ
  • убединяващ
  • убединявъщ
  • убиденяващ
  • убиденявъщ
  • убидиняващ
  • убидинявъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обе-ди-ня-ващ
непълен член обе-ди-ня-ва-щия
пълен член обе-ди-ня-ва-щи-ят
ж. р. обе-ди-ня-ва-ща
членувано обе-ди-ня-ва-ща-та
ср. р. обе-ди-ня-ва-що
членувано обе-ди-ня-ва-що-то
мн. ч. обе-ди-ня-ва-щи
членувано обе-ди-ня-ва-щи-те

2. обединяващ — сег. деят. прич. м. р.

обединяващ е производна форма на обединявам (сег. деят. прич. м. р.).