обгоряване

Речник на българския език

обгоряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обгоръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-го-ря-ва-не
членувано об-го-ря-ва-не-то
мн.ч. об-го-ря-ва-ния
членувано об-го-ря-ва-ни-я-та