обвързаност

Речник на българския език

обвъ̀рзаност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обвързануст
  • обвързъност
  • обвързънуст
  • убвързаност
  • убвързануст
  • убвързъност
  • убвързънуст
  • обвързанос
  • обвързанус
  • обвързънос
  • обвързънус
  • убвързанос
  • убвързанус
  • убвързънос
  • убвързънус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-вър-за-ност
членувано об-вър-за-ност-та
мн.ч. об-вър-за-нос-ти
членувано об-вър-за-нос-ти-те
звателна форма