нравоучител

Речник на българския език

нравоучѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • нравоочител
  • нравоочитил
  • нравоучитил
  • нравуочител
  • нравуочитил
  • нравуучител
  • нравуучитил
  • нръвоочител
  • нръвоочитил
  • нръвоучител
  • нръвоучитил
  • нръвуочител
  • нръвуочитил
  • нръвуучител
  • нръвуучитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нра-во-у-чи-тел
непълен член нра-во-у-чи-те-ля
пълен член нра-во-у-чи-те-лят
мн.ч. нра-во-у-чи-те-ли
членувано нра-во-у-чи-те-ли-те
бройна форма нра-во-у-чи-те-ля
звателна форма