нотифициране

Речник на българския език

нотифициране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ти-фи-ци-ра-не
членувано но-ти-фи-ци-ра-не-то
мн.ч. но-ти-фи-ци-ра-ния
членувано но-ти-фи-ци-ра-ни-я-та