нотабил

Речник на българския език

нотабил съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-та-бил
непълен член но-та-би-ла
пълен член но-та-би-лът
мн.ч. но-та-би-ли
членувано но-та-би-ли-те
бройна форма но-та-би-ли
звателна форма но-та-би-ле