носило

Речник на българския език

1. носило — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-си-ло
членувано но-си-ло-то
мн.ч. но-си-ла
членувано но-си-ла-та

2. носило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

носило е производна форма на нося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. носило — мин. деят. св. прич. ср. р.

носило е производна форма на нося (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки