носен

Речник на българския език

1. но̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

но̀сна, но̀сно, мн. но̀сни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина.

Грешни изписвания (1)

  • носин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-сен
непълен член нос-ния
пълен член нос-ни-ят
ж. р. нос-на
членувано нос-на-та
ср. р. нос-но
членувано нос-но-то
мн. ч. нос-ни
членувано нос-ни-те

2. носен — мин. страд. прич. м. р.

носен е производна форма на нося (мин. страд. прич. м. р.).