нормировчик

Речник на българския език

нормиро̀вчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • нормеровчек
  • нормеровчик
  • нормировчек
  • нурмеровчек
  • нурмеровчик
  • нурмировчек
  • нурмировчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ми-ров-чик
непълен член нор-ми-ров-чи-ка
пълен член нор-ми-ров-чи-кът
мн.ч. нор-ми-ров-чи-ци
членувано нор-ми-ров-чи-ци-те
бройна форма нор-ми-ров-чи-ци
звателна форма нор-ми-ров-чи-ко