нормиране

Речник на българския език

нормѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • нормирани
  • нормиръне
  • нормиръни
  • нурмиране
  • нурмирани
  • нурмиръне
  • нурмиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ми-ра-не
членувано нор-ми-ра-не-то
мн.ч. нор-ми-ра-ния
членувано нор-ми-ра-ни-я-та