норматѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
норматѝвна, норматѝвно, мн. норматѝвни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник.
Грешни изписвания (7)
- нормативин
- нормътивен
- нормътивин
- нурмативен
- нурмативин
- нурмътивен
- нурмътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нор-ма-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нор-ма-тив-ния | ||
| пълен член | нор-ма-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | нор-ма-тив-на | ||
| членувано | нор-ма-тив-на-та | ||
| ср. р. | нор-ма-тив-но | ||
| членувано | нор-ма-тив-но-то | ||
| мн. ч. | нор-ма-тив-ни | ||
| членувано | нор-ма-тив-ни-те | ||