нормализатор

Речник на българския език

нормализатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ма-ли-за-тор
непълен член нор-ма-ли-за-то-ра
пълен член нор-ма-ли-за-то-рът
мн.ч. нор-ма-ли-за-то-ри
членувано нор-ма-ли-за-то-ри-те
бройна форма нор-ма-ли-за-то-ра
звателна форма