номера̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. номера̀тори, (два) номера̀тора, м.
1. Малка телефонна централа.
2. Устройство, което отбелязва номера.
3. Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване.
1. Малка телефонна централа.
2. Устройство, което отбелязва номера.
3. Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване.
Грешни изписвания (7)
- номератур
- номиратор
- номиратур
- нумератор
- нумератур
- нумиратор
- нумиратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | но-ме-ра-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | но-ме-ра-то-ра | |
| пълен член | но-ме-ра-то-рът | |
| мн.ч. | но-ме-ра-то-ри | |
| членувано | но-ме-ра-то-ри-те | |
| бройна форма | но-ме-ра-то-ра | |
| звателна форма | — | |