нокът

Речник на българския език

но̀кът съществително име, мъжки род (тип 34) редактиране

Значение

но̀кътят, но̀кътя, мн. но̀кти, (два) но̀кътя, м.
1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък при животните и птиците. Котешки нокти.
Показвам ноктите си. — Показвам какъв съм (за негативни качества).
Давам и калта под ноктите си. — Давам всичко.
Със зъби и нокти. — С последни сили, самоотвержено.

Грешни изписвания (1)

  • нокат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-кът
непълен член но-къ-тя
пълен член но-къ-тят
мн.ч. нок-ти
членувано нок-ти-те
бройна форма но-къ-тя
звателна форма