нокаутче

Речник на българския език

нокаутче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-ка-ут-че
членувано но-ка-ут-че-то
мн.ч. но-ка-ут-че-та
членувано но-ка-ут-че-та-та