нож

Речник на българския език

нож съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

но̀жът, но̀жа, мн. ножо̀ве, (два) но̀жа, м.
1. Инструмент за рязане с острие и дръжка.
2. Режеща част на различни инструменти. Нож на гилотина.
Вадя нож. — Заплашвам някого.
Забивам нож в гърба. — Постъпвам подло, предателски.
Лягам под ножа. 1. — Отивам на операция.
2. Много хора или животни са избити.
На нож. — Враждебно, неприязнено.
Тегля ножа. — Заколвам, убивам.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • нош

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нож
непълен член но-жа
пълен член но-жът
мн.ч. но-жо-ве
членувано но-жо-ве-те
бройна форма но-жа
звателна форма