новотел

Речник на българския език

новотел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-во-тел
непълен член но-во-те-ла
пълен член но-во-те-лът
мн.ч. но-во-те-ли
членувано но-во-те-ли-те
бройна форма но-во-те-ла
звателна форма