новолуние

Речник на българския език

новолу̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво.
2. Времето, когато трае тази фаза.

Грешни изписвания (3)

  • новулуние
  • нуволуние
  • нувулуние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-во-лу-ние
членувано но-во-лу-ни-е-то
мн.ч. но-во-лу-ния
членувано но-во-лу-ни-я-та