новозавършил

Речник на българския език

новозавършил прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-во-за-вър-шил
непълен член но-во-за-вър-ши-лия
пълен член но-во-за-вър-ши-ли-ят
ж. р. но-во-за-вър-ши-ла
членувано но-во-за-вър-ши-ла-та
ср. р. но-во-за-вър-ши-ло
членувано но-во-за-вър-ши-ло-то
мн. ч. но-во-за-вър-ши-ли
членувано но-во-за-вър-ши-ли-те