нововербуван

Речник на българския език

нововербуван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. но-во-вер-бу-ван
непълен член но-во-вер-бу-ва-ния
пълен член но-во-вер-бу-ва-ни-ят
ж. р. но-во-вер-бу-ва-на
членувано но-во-вер-бу-ва-на-та
ср. р. но-во-вер-бу-ва-но
членувано но-во-вер-бу-ва-но-то
мн. ч. но-во-вер-бу-ва-ни
членувано но-во-вер-бу-ва-ни-те