новобранец

Речник на българския език

новобра̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. новобра̀нци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията.

Грешни изписвания (7)

  • новобраниц
  • новубранец
  • новубраниц
  • нувобранец
  • нувобраниц
  • нувубранец
  • нувубраниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-воб-ра-нец
непълен член но-воб-ра-не-ца
пълен член но-воб-ра-не-цът
мн.ч. но-воб-ран-ци
членувано но-воб-ран-ци-те
бройна форма но-воб-ран-ци
звателна форма но-воб-ра-не-цо