никой

Речник на българския език

нѝкой — отрицателно местоимение (тип 124) редактиране

Значение

нѝкоя, нѝкое, мн. нѝкои, отриц. мест.
1. Като прил. Нито един. В никоя книжарница няма да намериш тая книга.
2. Като същ. нѝкой, вин. нѝкого, дат. остар. нѝкому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря.
• По никое време. — Много късно, в неудобно време.
• Нямам си никого. — Нямам близък човек.

Грешни изписвания (1)

  • никуй

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. ни-кой
винителен падеж ни-ко-го
дателен падеж ни-ко-му
дателен падеж, предложна форма (на ?) ни-ко-го
ж.р., ед.ч. ни-коя
ср.р., ед.ч. ни-кое
мн.ч. ни-кои

Връзки