неуязвен

Речник на българския език

неуязвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • неуъзвен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-яз-вен
непълен член не-у-яз-ве-ния
пълен член не-у-яз-ве-ни-ят
ж. р. не-у-яз-ве-на
членувано не-у-яз-ве-на-та
ср. р. не-у-яз-ве-но
членувано не-у-яз-ве-но-то
мн. ч. не-у-яз-ве-ни
членувано не-у-яз-ве-ни-те