неутрон

Речник на българския език

неутро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. неутро̀ни, (два) неутро̀на, м. Спец. Елементарна частица в атомните ядра, която няма електрически товар.
прил. неутро̀нен, неутро̀нна, неутро̀нно, мн. неутро̀нни. Неутронна бомба.

Грешни изписвания (3)

  • неотрон
  • ниотрон
  • ниутрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ут-рон
непълен член не-ут-ро-на
пълен член не-ут-ро-нът
мн.ч. не-ут-ро-ни
членувано не-ут-ро-ни-те
бройна форма не-ут-ро-на
звателна форма