несъпротива

Речник на българския език

несъпротѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • несапротива
  • несапротивъ
  • несапрутива
  • несапрутивъ
  • несъпротивъ
  • несъпрутива
  • несъпрутивъ
  • нисапротива
  • нисапротивъ
  • нисапрутива
  • нисапрутивъ
  • нисъпротива
  • нисъпротивъ
  • нисъпрутива
  • нисъпрутивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-съп-ро-ти-ва
членувано не-съп-ро-ти-ва-та
мн.ч. не-съп-ро-ти-ви
членувано не-съп-ро-ти-ви-те
звателна форма