нестарателен

Речник на българския език

нестарателен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-та-ра-те-лен
непълен член нес-та-ра-тел-ния
пълен член нес-та-ра-тел-ни-ят
ж. р. нес-та-ра-тел-на
членувано нес-та-ра-тел-на-та
ср. р. нес-та-ра-тел-но
членувано нес-та-ра-тел-но-то
мн. ч. нес-та-ра-тел-ни
членувано нес-та-ра-тел-ни-те