непроучен

Речник на българския език

непроу̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • непроучин
  • непруучен
  • непруучин
  • нипроучен
  • нипроучин
  • нипруучен
  • нипруучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ро-у-чен
непълен член неп-ро-у-че-ния
пълен член неп-ро-у-че-ни-ят
ж. р. неп-ро-у-че-на
членувано неп-ро-у-че-на-та
ср. р. неп-ро-у-че-но
членувано неп-ро-у-че-но-то
мн. ч. неп-ро-у-че-ни
членувано неп-ро-у-че-ни-те