непроницателност

Речник на българския език

непроница̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • непронецателнос
  • непронецателнус
  • непронецатилнос
  • непронецатилнус
  • непроницателнос
  • непроницателнус
  • непроницатилнос
  • непроницатилнус
  • непрунецателнос
  • непрунецателнус
  • непрунецатилнос
  • непрунецатилнус
  • непруницателнос
  • непруницателнус
  • непруницатилнос
  • непруницатилнус
  • нипронецателнос
  • нипронецателнус
  • нипронецатилнос
  • нипронецатилнус
  • нипроницателнос
  • нипроницателнус
  • нипроницатилнос
  • нипроницатилнус
  • нипрунецателнос
  • нипрунецателнус
  • нипрунецатилнос
  • нипрунецатилнус
  • нипруницателнос
  • нипруницателнус
  • нипруницатилнос
  • нипруницатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ро-ни-ца-тел-ност
членувано неп-ро-ни-ца-тел-ност-та
мн.ч. неп-ро-ни-ца-тел-нос-ти
членувано неп-ро-ни-ца-тел-нос-ти-те
звателна форма