неприятелство

Речник на българския език

неприя̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • непреятелство
  • непреятелству
  • непреятилство
  • непреятилству
  • неприятелству
  • неприятилство
  • неприятилству
  • нипреятелство
  • нипреятелству
  • нипреятилство
  • нипреятилству
  • ниприятелство
  • ниприятелству
  • ниприятилство
  • ниприятилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-я-тел-с-т-во
членувано неп-ри-я-тел-с-т-во-то
мн.ч. неп-ри-я-тел-с-т-ва
членувано неп-ри-я-тел-с-т-ва-та