непритежаване

Речник на българския език

непритежаване съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-те-жа-ва-не
членувано неп-ри-те-жа-ва-не-то
мн.ч.
членувано