непригоден

Речник на българския език

1. неприго̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неприго̀дна, неприго̀дно, мн. неприго̀дни, прил. Който не може да бъде използван поради липса на качества. Непригоден за работа апарат.
същ. неприго̀дност, непригодността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непрегоден
  • непрегодин
  • непригодин
  • нипрегоден
  • нипрегодин
  • нипригоден
  • нипригодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-го-ден
непълен член неп-ри-го-де-ния
пълен член неп-ри-го-де-ни-ят
ж. р. неп-ри-го-де-на
членувано неп-ри-го-де-на-та
ср. р. неп-ри-го-де-но
членувано неп-ри-го-де-но-то
мн. ч. неп-ри-го-де-ни
членувано неп-ри-го-де-ни-те

2. неприго̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неприго̀дна, неприго̀дно, мн. неприго̀дни, прил. Който не може да бъде използван поради липса на качества. Непригоден за работа апарат.
същ. неприго̀дност, непригодността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непрегоден
  • непрегодин
  • непригодин
  • нипрегоден
  • нипрегодин
  • нипригоден
  • нипригодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-го-ден
непълен член неп-ри-год-ния
пълен член неп-ри-год-ни-ят
ж. р. неп-ри-год-на
членувано неп-ри-год-на-та
ср. р. неп-ри-год-но
членувано неп-ри-год-но-то
мн. ч. неп-ри-год-ни
членувано неп-ри-год-ни-те