непокаяние

Речник на българския език

непокая̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • непокъяние
  • непукаяние
  • непукъяние
  • нипокаяние
  • нипокъяние
  • нипукаяние
  • нипукъяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-по-ка-я-ние
членувано не-по-ка-я-ни-е-то
мн.ч. не-по-ка-я-ния
членувано не-по-ка-я-ни-я-та