неплътен

Речник на българския език

неплъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • неплътин
  • ниплътен
  • ниплътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-лъ-тен
непълен член неп-лът-ния
пълен член неп-лът-ни-ят
ж. р. неп-лът-на
членувано неп-лът-на-та
ср. р. неп-лът-но
членувано неп-лът-но-то
мн. ч. неп-лът-ни
членувано неп-лът-ни-те