неоткрит

Речник на българския език

неоткрѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • неуткрит
  • ниоткрит
  • ниуткрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-от-к-рит
непълен член не-от-к-ри-тия
пълен член не-от-к-ри-ти-ят
ж. р. не-от-к-ри-та
членувано не-от-к-ри-та-та
ср. р. не-от-к-ри-то
членувано не-от-к-ри-то-то
мн. ч. не-от-к-ри-ти
членувано не-от-к-ри-ти-те