неотклонение

Речник на българския език

неотклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неотклунение
  • неутклонение
  • неутклунение
  • ниотклонение
  • ниотклунение
  • ниутклонение
  • ниутклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-от-к-ло-не-ние
членувано не-от-к-ло-не-ни-е-то
мн.ч. не-от-к-ло-не-ния
членувано не-от-к-ло-не-ни-я-та