неоспорван

Речник на българския език

неоспо̀рван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неоспорвън
  • неуспорван
  • неуспорвън
  • ниоспорван
  • ниоспорвън
  • ниуспорван
  • ниуспорвън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ос-пор-ван
непълен член не-ос-пор-ва-ния
пълен член не-ос-пор-ва-ни-ят
ж. р. не-ос-пор-ва-на
членувано не-ос-пор-ва-на-та
ср. р. не-ос-пор-ва-но
членувано не-ос-пор-ва-но-то
мн. ч. не-ос-пор-ва-ни
членувано не-ос-пор-ва-ни-те