необмитен

Речник на българския език

необмитѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • необметен
  • неубметен
  • неубмитен
  • ниобметен
  • ниобмитен
  • ниубметен
  • ниубмитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-об-ми-тен
непълен член не-об-ми-те-ния
пълен член не-об-ми-те-ни-ят
ж. р. не-об-ми-те-на
членувано не-об-ми-те-на-та
ср. р. не-об-ми-те-но
членувано не-об-ми-те-но-то
мн. ч. не-об-ми-те-ни
членувано не-об-ми-те-ни-те