необидчив

Речник на българския език

необидчив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • необидчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-бид-чив
непълен член не-о-бид-чи-вия
пълен член не-о-бид-чи-ви-ят
ж. р. не-о-бид-чи-ва
членувано не-о-бид-чи-ва-та
ср. р. не-о-бид-чи-во
членувано не-о-бид-чи-во-то
мн. ч. не-о-бид-чи-ви
членувано не-о-бид-чи-ви-те