ненарочен

Речник на българския език

1. ненарочен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-ро-чен
непълен член не-на-ро-че-ния
пълен член не-на-ро-че-ни-ят
ж. р. не-на-ро-че-на
членувано не-на-ро-че-на-та
ср. р. не-на-ро-че-но
членувано не-на-ро-че-но-то
мн. ч. не-на-ро-че-ни
членувано не-на-ро-че-ни-те

2. ненарочен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-на-ро-чен
непълен член не-на-роч-ния
пълен член не-на-роч-ни-ят
ж. р. не-на-роч-на
членувано не-на-роч-на-та
ср. р. не-на-роч-но
членувано не-на-роч-но-то
мн. ч. не-на-роч-ни
членувано не-на-роч-ни-те