немара

Речник на българския език

нема̀ра съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

ж., само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо.

Грешни изписвания (3)

  • немаръ
  • нимара
  • нимаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ма-ра
членувано не-ма-ра-та
мн.ч.
членувано
звателна форма