некадърник

Речник на българския език

некадъ̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. некадъ̀рници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви.

Грешни изписвания (7)

  • некадърнек
  • некъдърнек
  • некъдърник
  • никадърнек
  • никадърник
  • никъдърнек
  • никъдърник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ка-дър-ник
непълен член не-ка-дър-ни-ка
пълен член не-ка-дър-ни-кът
мн.ч. не-ка-дър-ни-ци
членувано не-ка-дър-ни-ци-те
бройна форма не-ка-дър-ни-ци
звателна форма не-ка-дър-ни-ко