неизсвирен

Речник на българския език

неизсвирен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • неисвирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-сви-рен
непълен член не-из-сви-ре-ния
пълен член не-из-сви-ре-ни-ят
ж. р. не-из-сви-ре-на
членувано не-из-сви-ре-на-та
ср. р. не-из-сви-ре-но
членувано не-из-сви-ре-но-то
мн. ч. не-из-сви-ре-ни
членувано не-из-сви-ре-ни-те