неизлечим

Речник на българския език

неизлечѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неизлечѝма, неизлечѝмо, мн. неизлечѝми, прил. Който не може да се излекува. Неизлечима болест.
същ. неизлечѝмост, неизлечимостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неезлечим
  • неезличим
  • неизличим
  • ниезлечим
  • ниезличим
  • ниизлечим
  • ниизличим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-ле-чим
непълен член не-из-ле-чи-мия
пълен член не-из-ле-чи-ми-ят
ж. р. не-из-ле-чи-ма
членувано не-из-ле-чи-ма-та
ср. р. не-из-ле-чи-мо
членувано не-из-ле-чи-мо-то
мн. ч. не-из-ле-чи-ми
членувано не-из-ле-чи-ми-те